Юли, Харков, дискотека в покрайнините на града с помпозно име и архитектура. Сервитьорите носят нелепи униформи на моряци, а морето е на часове път. Поглеждам си часовника – 22:30. Очаквам да сме едни от първите посетители. Но не… На дансинга вече се раздават около 30-40 девойки. Погледът ми губи фокус сред толкова гола плът. В един момент се замислям, че с консервативното си облекло от дънки и топ бия на очи и може би ще е добре по някое време да сваля поне едната от дрехите.
Даша е на 18, тя току що е завършила училище. Вече й е позволено да пуши – държи цигарата смешно с детските си пръстчета. Само те и погледът и са все още детски – иначе Дашинка е тържество на плътта, обречена да покорява само най-заклетите цицомани, които не биха се уплашили от всичко останало. Мамаша, или майката на Даша, е на +20 години, тя е секси парче, но има онзи тревожен поглед на системно незадоволяваните жени. Омъжена е втори път за интелектуалец, който обича да чете Ерофеев в мъжка компания и да твърди, че за всеки представител на силния пол е по-яко е да се изпикае, отколкото да се изпразни. Мамаша се оглежда и вижда свое бивше гадже, журналист, с който е ходила около 2 години, преди да се обрече на засушаване, очите й за момент светват. С нас е и Раиса, приятелка на Даша – нещо средно между лолитка и лисичка – вирнала е носле и се поклаща, въртейки очи във всички посоки.
Както навсякъде в Украйна, първоначалното впечатление е, че мъже няма. Не, там са, но е нужно да се вгледаш внимателно. Свили са се по маси, замезват и пият, смучейки неизменните цигари. Някои дори са по-смели – станали са прави и гледат парализирани кълчещите се амазонки на дансинга.
Около Раиса се завърта русо сладурче с бели панталони и риза в ослепително изгладен вид, който подсказва, че го възпитава властна майка-перфекционист, която сигурно е подбрала и бельото му за тази вечер. Русият застава до Раиса и се опитва да я имитира, докато танцува в обречен на провал опит да привлече вниманието й. Раиса вирва още по-високо носа си, в крайчетата на устните й се опитва да избие самодоволна усмивка. Младежът стои още няколко минути, пробва да се представи, но плахите му напъни го отвеждат обратно до масата му.
DJ-ят пуска бавна песен и отнякъде изскача грозноват дангалак, който извлича Раиса на дансинга и изкарва с нея две парчета, после я пуска но е успял да вземе телефона й. Раиса продължава да вири нос и да се поклаща, но нещо в погледа й казва, че мисията й е изпълнена.
Даша пали поредна цигара – днес отново майка й се котира по-добре от нея, няколко младежа са я наобиколили на дансинга и я следят с влажни погледи от разстояние
Отивам до тоалетната. В коридора виждам русия – облегнал се е на стената и гледа телефона си. Приближавам се и го целувам. Устните му поддават като свлачище. Ще трябва да си потърся жена за тази вечер…
Писането като пречистване 