„film making“

Кастингът е убийствен,
ти и аз вярваме в себе си –
не отваряме врата за статисти.
Ролите пишем,
жанра не знаем.
Когато нямаме творческо вдъхновение,
се стараем да го изиграем.

Сделка

Кловис се приготвяше да кърми. И този, както всеки друг, през изминалите крехки три месеца на кърмаческия й стаж, тя усети всемирната мъка в гърлото си. Усещането можеше да се сравни само с това да плачеш с часове за някое гадже, което те е зарязало в апогея на емоционалната ти зависимост.

Тази нечакана тъга в началото я объркваше. После успя да я осмисли рационално, когато нейната приятелка-библиотекарка намери научно обяснение за нея. Явлението беше описано в медицинските енциклопедии и се наричаше „дисморфичен рефлекс на потичащото мляко“ и специалисите се заиграваха с темата за резкия спад на допамина.

Кловис обаче знаеше, че това не е всичко. Спомни си болезнената среща с онази версия на майка, която се пробуди в нея на първата лекция по кърмене, която посети в седмия месец на бременността си. На сутринта след лекцията Кловис се събуди в локва коластра с ужаса на кошмара, че детето й е вече родено и тя го е забравила в чекмеджето на новия му скрин. Още тогава усети, че ще й е тежко да живее с тази майка и потрепери от опасенията, че нейната строгост ще изтика жадната за удоволствия любовница. И сега, преди поредното кърмене, любовницата я стискаше за гърлото – от нея не беше останало почти нищо освен фрустрация.

След като накърми сина си, Кловис се облече набързо, без да слуша модните опасения на любовницата – майката й шепнеше колко е хубаво времето и как детето трябва да поспи на чист въздух. Направи машинално дълга разходка в парка и когато се измори, осъзна, че е дошло време за следващото кърмене. Слънцето разгръщаше щастлива версия на пролетта и все още не й се прибираше. Реши да кърми на една пейка.

През цялото време той я наблюдаваше. Един от онези мъже без възраст и белези, облечени в маската на благопристойността. Когато дойде при нея, Кловис вече знаеше за какво ще я помоли. Той не говореше езика й, но погледът му беше достатъчен да й внуши желанието си да засуче. Иначе обясняваше с жестове и прости думи, че може да си плати.

Тази нощ Кловис не спа, но за това не бе виновен синът й. На следващия ден утрото отново обеща пролет и Кловис не можеше да не излезе на обичайната си разходка с количката. На връщане от парка в джоба на шлифера й любовницата си играеше със 100 евро.

Барът

Петльовият тестостерон изпълва дребничкото му недорасло тяло до козирката – смешен перчем в стил Ню кидс он дъ блок. Когато влиза в бара с походка на припрян каубой без бандаж, струята мъжественост разклаща бедрата ми и сякаш нещо между тях направо си умира от смях.

Джими се понася с устрем към една самотна маса в дъното – там чака красиво и възпитано на вид момиче. Още една жертва на отчаяните му опити да приложи на практика правилата, които попива от книги със смешни заглавия от жанра популярна психология. Още едно доказателство, което ще отприщи женомразеца в него и ще му даде право да проклина света и всички жени, които са долни материалистки и не разбират любовта му. Още един повод да прояви липсата на контрол над гнева си и неспособността си да чува думата „не“.

Вратата се отваря и влиза редовният клиент. Една млада сервитьорка веднъж го бе изхвърлила, помислила го за клошар. Дрехите му са чисти, но от отдавна забравено време. Лицето му показва, че никой, никога не го е разбирал. На главата си носи навит найлонов плик – навън вали. Ще си поръча Джони и ще се оплаче, че не харесва джаз на този, който е най-близо до него.

На съседната маса са две сладки гълъбчета. От пръв поглед личи, че той е луда калинка, която никога не знае кога е дошъл моментът наистина да го извади. В очите й дреме въпрос дали срокът на годност на презервативите в чантата й ще изтече. Разговорът гали безопасни теми. Ръцете аха-аха да се докоснат, ама не… Мъка… „На срамежлив мъж не се издържа“ ще каже тя на най-добрата си приятелка на следващия ден, но засега все още таи надежда за страстна развръзка.

Въпреки силната музика висок изкуствен смях смущава хармонията. Тя наближава 40 и за всички, разучавали биохимията на оргазма, е ясно, че този фалцет не е случаен, а в следствие на болезнен недостиг на окситоцин. Смехът отправя ясно послание, но май заинтересованите се ослушват

Гледам Поли, тя пуска музиката тази вечер. В Поли мъжката и женската енергия са се докоснали така, че е еднакво предизвикателна и за двата пола, без да е грам красива. Винаги ме омагьосва със съсредоточеното си изражение и концентрация, сякаш получава от слушалката ценни указания как да пусне совалка.

Усещам една ръка върху своята – време е и за моята доза удоволствие върху кашоните в склада.

Връщам се да си допия питието. Смехът още се чува, но вече прилича на отчаян лай. Джими и жертвата са напуснали заведението, само гълъбчетата още се лъжат, а редовният е фиксирал парче олющена боя на стената.

Излизам навън без яке, искам да почувствам как дъждът измива окситоцина от вените ми.