Петльовият тестостерон изпълва дребничкото му недорасло тяло до козирката – смешен перчем в стил Ню кидс он дъ блок. Когато влиза в бара с походка на припрян каубой без бандаж, струята мъжественост разклаща бедрата ми и сякаш нещо между тях направо си умира от смях.
Джими се понася с устрем към една самотна маса в дъното – там чака красиво и възпитано на вид момиче. Още една жертва на отчаяните му опити да приложи на практика правилата, които попива от книги със смешни заглавия от жанра популярна психология. Още едно доказателство, което ще отприщи женомразеца в него и ще му даде право да проклина света и всички жени, които са долни материалистки и не разбират любовта му. Още един повод да прояви липсата на контрол над гнева си и неспособността си да чува думата „не“.
Вратата се отваря и влиза редовният клиент. Една млада сервитьорка веднъж го бе изхвърлила, помислила го за клошар. Дрехите му са чисти, но от отдавна забравено време. Лицето му показва, че никой, никога не го е разбирал. На главата си носи навит найлонов плик – навън вали. Ще си поръча Джони и ще се оплаче, че не харесва джаз на този, който е най-близо до него.
На съседната маса са две сладки гълъбчета. От пръв поглед личи, че той е луда калинка, която никога не знае кога е дошъл моментът наистина да го извади. В очите й дреме въпрос дали срокът на годност на презервативите в чантата й ще изтече. Разговорът гали безопасни теми. Ръцете аха-аха да се докоснат, ама не… Мъка… „На срамежлив мъж не се издържа“ ще каже тя на най-добрата си приятелка на следващия ден, но засега все още таи надежда за страстна развръзка.
Въпреки силната музика висок изкуствен смях смущава хармонията. Тя наближава 40 и за всички, разучавали биохимията на оргазма, е ясно, че този фалцет не е случаен, а в следствие на болезнен недостиг на окситоцин. Смехът отправя ясно послание, но май заинтересованите се ослушват
Гледам Поли, тя пуска музиката тази вечер. В Поли мъжката и женската енергия са се докоснали така, че е еднакво предизвикателна и за двата пола, без да е грам красива. Винаги ме омагьосва със съсредоточеното си изражение и концентрация, сякаш получава от слушалката ценни указания как да пусне совалка.
Усещам една ръка върху своята – време е и за моята доза удоволствие върху кашоните в склада.
Връщам се да си допия питието. Смехът още се чува, но вече прилича на отчаян лай. Джими и жертвата са напуснали заведението, само гълъбчетата още се лъжат, а редовният е фиксирал парче олющена боя на стената.
Излизам навън без яке, искам да почувствам как дъждът измива окситоцина от вените ми.
Писането като пречистване 