Месарят

„Всяка жена има нужда да се почувства поне за малко мръсница“, до това прозрение стигна Дарина на 54-тия си рожден ден. Това си мислеше, докато заспиваше след поредния ден рутинни домашни задължения, осмисляйки живота си след семейната сбирка по протокол, която събра двете и пораснали деца, майка й, за която се грижеше, и отдавна изгубилия й връзката си с реалния свят съпруг. Гена беше атомен физик – едно време се бяха харесали по детски на бригада и после всичко се сложи според обичайния за соц времето граждански порядък – брак, завършване на университета, едно дете, второ. Не помнеше от кога не са си говорили. Истински.

И днес, като всяка събота през последните 8 месеца, Дарина беше посетила малката месарница в стария град – едно от малкото места, в което можеше да открие месо, което имаше вкус на месо. Точно преди осем месеца Дарина забеляза, че открива и нещо съвсем друго – погледа на месаря.

Той беше по-млад от нея с около 20 години, слаб, преждевременно оплешивял и с лице, белязано от незнайна болест. Малките му сръчни ръце често подреждаха стоката в хладилните витрини, издавайки че този човек иска да живее в подредено и сигурно пространство. Но очите му… очите му вещаеха страст. Всеки поглед, който си разменяха, тежеше на гърдите й със силата на греха – онзи, който никога не сме извършвали, но който дреме затворен в душите ни и ни трябва само един поглед, за да го отключи.

Понякога Дарина си позволяваше да ходи в месарницата по два пъти седмично. Това често водеше до сънища, които променяха цялата логична траектория на дните й. Често пъти се озоваваше вкъщи, без да знае какво реално е купила – сякаш целият обективен свят изчезваше и оставаше само обещанието в очите на месаря. Обещанието и ръцете му върху суровите късове месо – в сънищата си Дарина беше оголена и кървяща като къс сурово месо в тези ръце.

„Всяка жена има нужда да се почувства поне за малко мръсница“ си каза Дарина, когато влезе в местния магазин за козметика и поиска женска самобръсначка. Тази мисъл бе в главата й и когато шашна продавачката в кварталния магазин за бельо с желанието си да си купи прашки.

Беше готова. Щеше да го заговори. Само една дума и щеше да я има.

Вървеше към месарницата с празна глава, усещаше как всички мисли са се изпарили и са останали само спомените от сънищата – безплътни, но силни, те движеха краката й към съдбоносното място.

Погледът-ключ я посрещна този път още от вратата. Очите на месаря я гледаха с обещание от черно-бял некролог.

Трябва ли ти?

Трябва ли ти брайлова азбука,
за да четеш по кожа?
Трябва ли ти хляба,
за да научиш как реже ножа?
Нужен ли ти е сценарий,
за да достигнеш до края?
Или пък ще станеш викарий,
за да вкусиш от рая?

Изпепелен

Беше добре подготвен за срещата, отдели цял ден да се готви, а сутринта отново прехвърли наум всички ключови моменти в представянето си. Облече една от ризите, с които се чувстваше секси и почти безгрижно се отправи към офиса.

Срещата вървеше гладко. След обичайните формалности започна неговата презентация. Той набираше скорост и уверено разгръщаше презентационните си умения, докато не забеляза нейния поглед. С един от изпълнителните директори беше дошла разгулна секретарка – уж прилежно облечена на вид, но с хищен поглед и повдигнати вежди-питанки, които сякаш задаваха вечния въпрос „Ще го вдигнеш ли?“.

Секретарката разсеяно водеше записки и не изпускаше от поглед чатала му. В началото си помисли, че дюкянът му е разкопчан и с виртуозна сръчност използва едно свое обръщане към бялата дъска, на която маркираше фазите на инвестиционния план, за да провери как е ситуацията – всичко беше под контрол. Това му донесе известно облекчение и той продължи, опитвайки, се да възвърне самообладание.

До края на презентацията извратеният „мониторинг“ продължи и той осъзна, че последните няколко минути от представянето си е карал на автопилот, опитвайки се да анализира необяснимото чувство на топлина и горене, което се бе появило в слабините му, напълно различно от пулсираща ерекция или пък от дълго излагане на слънце.

Последва работен обяд, на който законът на кармичната предопределеност постанови мястото й да е до неговото. Безсилно се опитваше да кръстосва крака, в опит да се предпази, използвайки бедрото си за щит. Горенето продължаваше. Обядът премина в измъчени опити да запази благоприлична вежливост и разум в разговорите.

След като изпрати гостите, се извини, че има неотложен личен ангажимент и побърза да се прибере вкъщи – всичко, за което можеше да мисли, бе че иска дълъг леден душ. В колата изпи около 2 л вода, докато задръстването садистично забавяше щастливия край на напрегнатия ден.

Най-сетне вкъщи, захвърли ключовете и започна да се съблича трескаво като страстен любовник в американски филм. Метна ризата на разхвърляното си бюро и продължи пътя си изритвайки чорапите си по пътя към банята. Телефонът му звънна, точно когато разкопчаваше колана на панталоните си. Беше някакъв досаден клиент, който така й не получи отговор. Езикът просто отказа да му служи, когато видя пепелта и обгорелите парченца, останали от изисканото му бельо в интелектуален резедав цвят…

Тестостерон в матриархата

Юли, Харков, дискотека в покрайнините на града с помпозно име и архитектура. Сервитьорите носят нелепи униформи на моряци, а морето е на часове път. Поглеждам си часовника – 22:30. Очаквам да сме едни от първите посетители. Но не… На дансинга вече се раздават около 30-40 девойки. Погледът ми губи фокус сред толкова гола плът. В един момент се замислям, че с консервативното си облекло от дънки и топ бия на очи и може би ще е добре по някое време да сваля поне едната от дрехите.

Даша е на 18, тя току що е завършила училище. Вече й е позволено да пуши – държи цигарата смешно с детските си пръстчета. Само те и погледът и са все още детски – иначе Дашинка е тържество на плътта, обречена да покорява само най-заклетите цицомани, които не биха се уплашили от всичко останало. Мамаша, или майката на Даша, е на +20 години, тя е секси парче, но има онзи тревожен поглед на системно незадоволяваните жени. Омъжена е втори път за интелектуалец, който обича да чете Ерофеев в мъжка компания и да твърди, че за всеки представител на силния пол е по-яко е да се изпикае, отколкото да се изпразни. Мамаша се оглежда и вижда свое бивше гадже, журналист, с който е ходила около 2 години, преди да се обрече на засушаване, очите й за момент светват. С нас е и Раиса, приятелка на Даша – нещо средно между лолитка и лисичка – вирнала е носле и се поклаща, въртейки очи във всички посоки.

Както навсякъде в Украйна, първоначалното впечатление е, че мъже няма. Не, там са, но е нужно да се вгледаш внимателно. Свили са се по маси, замезват и пият, смучейки неизменните цигари. Някои дори са по-смели – станали са прави и гледат парализирани кълчещите се амазонки на дансинга.

Около Раиса се завърта русо сладурче с бели панталони и риза в ослепително изгладен вид, който подсказва, че го възпитава властна майка-перфекционист, която сигурно е подбрала и бельото му за тази вечер. Русият застава до Раиса и се опитва да я имитира, докато танцува в обречен на провал опит да привлече вниманието й. Раиса вирва още по-високо носа си, в крайчетата на устните й се опитва да избие самодоволна усмивка. Младежът стои още няколко минути, пробва да се представи, но плахите му напъни го отвеждат обратно до масата му.

DJ-ят пуска бавна песен и отнякъде изскача грозноват дангалак, който извлича Раиса на дансинга и изкарва с нея две парчета, после я пуска но е успял да вземе телефона й. Раиса продължава да вири нос и да се поклаща, но нещо в погледа й казва, че мисията й е изпълнена.

Даша пали поредна цигара – днес отново майка й се котира по-добре от нея, няколко младежа са я наобиколили на дансинга и я следят с влажни погледи от разстояние

Отивам до тоалетната. В коридора виждам русия – облегнал се е на стената и гледа телефона си. Приближавам се и го целувам. Устните му поддават като свлачище. Ще трябва да си потърся жена за тази вечер…

Окови

Защо този човек въобще беше станал преподавател – този въпрос се стрелкаше из главата й, докато седеше и се опитваше да слуша поредното упражнение, водено от Драго, мъж на средна възраст с отживели мустаци, заплашителна интонация и резки жестове. Цялото му същество говореше за това, че има проблеми с общуването и гнева.

Да кажеш, че беше женомразец нямаше да е точно, защото този типаж по принцип не беше човеколюбив и именно това бе в контраст с алтруистичното му влизане в ролята на асистент в държавен вуз срещу жълти стотинки. Разбира се, Драго имаше и друга професия, която упражняваше през деня, затова упражненията с него се състояха основно привечер.

Малката стая беше изпълнена с неколцина неосъзнати мазохисти, които идваха, за да им се накарат без повод и под формата на преподаване. Но тя имаше различна мотивация – беше отличничка и предметът наистина я вълнуваше. Това, с което не можеше да се справи, обаче, беше да се концентрира върху това, което Драго казва, без чувствителната й душа да страда от досега с разбалансираната му емоционалност.

Една вечер чудото се случи – докато за пореден път плъзгаше поглед по нелепите бенки по лицето и ръцете му, които сякаш чертаеха пътя към неоткрити ерогенни зони, тя изведнъж го видя гол, гол и безпомощен и с белезници, които го бяха заковали за радиатора. Драго продължаваше да говори, а тя първоначално изпита силен срам, а после усети задоволство и облекчение – най-сетне можеше да го слуша концентрирано.

Новата техника много й помогна на контролното – пишеше спокойно по казуса, докато Драго гледаше разсеяно и отегчено изгряващата луна, а тя гледаше заголените му задни части, без да чува заядливите му коментари колко са тъпи студентите в днешно време.

Изпитът наближаваше, но тя не се притесняваше ни най-малко. Техниката й работеше безотказно. В уреченият ден Драго не се появи. Дойде някакъв сив заместник, който обясни, че „титулярът е болен“, а после претупа всички набързо. Отличната оценка не й донесе удовлетворение, днес беше денят, в който бе решила да отключи белезниците, а това не се случи. Студентската й книжка тихо й прошушна мантра, когато вятърът от отвореният прозорец разлисти страниците й.

Някъде в Люлин на следващия ден Драго се събуди с вкус на кисело вино в устата си и претърси разхвърляното легло, за да намери мобилния си и да погледне часа. Цяла нощ в отвратителната треска на грипа беше сънувал някакви страшни тъпни – помнеше само, че беше окован и чифт женски очи следяха всяко негово действие. Стана и взе ръчния си часовник. Докато го слагаше, забеляза странни белези от охлузване върху дясната си китка. Явно беше прекалил на последната си тренировка по бокс…