Сделка

Кловис се приготвяше да кърми. И този, както всеки друг, през изминалите крехки три месеца на кърмаческия й стаж, тя усети всемирната мъка в гърлото си. Усещането можеше да се сравни само с това да плачеш с часове за някое гадже, което те е зарязало в апогея на емоционалната ти зависимост.

Тази нечакана тъга в началото я объркваше. После успя да я осмисли рационално, когато нейната приятелка-библиотекарка намери научно обяснение за нея. Явлението беше описано в медицинските енциклопедии и се наричаше „дисморфичен рефлекс на потичащото мляко“ и специалисите се заиграваха с темата за резкия спад на допамина.

Кловис обаче знаеше, че това не е всичко. Спомни си болезнената среща с онази версия на майка, която се пробуди в нея на първата лекция по кърмене, която посети в седмия месец на бременността си. На сутринта след лекцията Кловис се събуди в локва коластра с ужаса на кошмара, че детето й е вече родено и тя го е забравила в чекмеджето на новия му скрин. Още тогава усети, че ще й е тежко да живее с тази майка и потрепери от опасенията, че нейната строгост ще изтика жадната за удоволствия любовница. И сега, преди поредното кърмене, любовницата я стискаше за гърлото – от нея не беше останало почти нищо освен фрустрация.

След като накърми сина си, Кловис се облече набързо, без да слуша модните опасения на любовницата – майката й шепнеше колко е хубаво времето и как детето трябва да поспи на чист въздух. Направи машинално дълга разходка в парка и когато се измори, осъзна, че е дошло време за следващото кърмене. Слънцето разгръщаше щастлива версия на пролетта и все още не й се прибираше. Реши да кърми на една пейка.

През цялото време той я наблюдаваше. Един от онези мъже без възраст и белези, облечени в маската на благопристойността. Когато дойде при нея, Кловис вече знаеше за какво ще я помоли. Той не говореше езика й, но погледът му беше достатъчен да й внуши желанието си да засуче. Иначе обясняваше с жестове и прости думи, че може да си плати.

Тази нощ Кловис не спа, но за това не бе виновен синът й. На следващия ден утрото отново обеща пролет и Кловис не можеше да не излезе на обичайната си разходка с количката. На връщане от парка в джоба на шлифера й любовницата си играеше със 100 евро.

Барът

Петльовият тестостерон изпълва дребничкото му недорасло тяло до козирката – смешен перчем в стил Ню кидс он дъ блок. Когато влиза в бара с походка на припрян каубой без бандаж, струята мъжественост разклаща бедрата ми и сякаш нещо между тях направо си умира от смях.

Джими се понася с устрем към една самотна маса в дъното – там чака красиво и възпитано на вид момиче. Още една жертва на отчаяните му опити да приложи на практика правилата, които попива от книги със смешни заглавия от жанра популярна психология. Още едно доказателство, което ще отприщи женомразеца в него и ще му даде право да проклина света и всички жени, които са долни материалистки и не разбират любовта му. Още един повод да прояви липсата на контрол над гнева си и неспособността си да чува думата „не“.

Вратата се отваря и влиза редовният клиент. Една млада сервитьорка веднъж го бе изхвърлила, помислила го за клошар. Дрехите му са чисти, но от отдавна забравено време. Лицето му показва, че никой, никога не го е разбирал. На главата си носи навит найлонов плик – навън вали. Ще си поръча Джони и ще се оплаче, че не харесва джаз на този, който е най-близо до него.

На съседната маса са две сладки гълъбчета. От пръв поглед личи, че той е луда калинка, която никога не знае кога е дошъл моментът наистина да го извади. В очите й дреме въпрос дали срокът на годност на презервативите в чантата й ще изтече. Разговорът гали безопасни теми. Ръцете аха-аха да се докоснат, ама не… Мъка… „На срамежлив мъж не се издържа“ ще каже тя на най-добрата си приятелка на следващия ден, но засега все още таи надежда за страстна развръзка.

Въпреки силната музика висок изкуствен смях смущава хармонията. Тя наближава 40 и за всички, разучавали биохимията на оргазма, е ясно, че този фалцет не е случаен, а в следствие на болезнен недостиг на окситоцин. Смехът отправя ясно послание, но май заинтересованите се ослушват

Гледам Поли, тя пуска музиката тази вечер. В Поли мъжката и женската енергия са се докоснали така, че е еднакво предизвикателна и за двата пола, без да е грам красива. Винаги ме омагьосва със съсредоточеното си изражение и концентрация, сякаш получава от слушалката ценни указания как да пусне совалка.

Усещам една ръка върху своята – време е и за моята доза удоволствие върху кашоните в склада.

Връщам се да си допия питието. Смехът още се чува, но вече прилича на отчаян лай. Джими и жертвата са напуснали заведението, само гълъбчетата още се лъжат, а редовният е фиксирал парче олющена боя на стената.

Излизам навън без яке, искам да почувствам как дъждът измива окситоцина от вените ми.

Месарят

„Всяка жена има нужда да се почувства поне за малко мръсница“, до това прозрение стигна Дарина на 54-тия си рожден ден. Това си мислеше, докато заспиваше след поредния ден рутинни домашни задължения, осмисляйки живота си след семейната сбирка по протокол, която събра двете и пораснали деца, майка й, за която се грижеше, и отдавна изгубилия й връзката си с реалния свят съпруг. Гена беше атомен физик – едно време се бяха харесали по детски на бригада и после всичко се сложи според обичайния за соц времето граждански порядък – брак, завършване на университета, едно дете, второ. Не помнеше от кога не са си говорили. Истински.

И днес, като всяка събота през последните 8 месеца, Дарина беше посетила малката месарница в стария град – едно от малкото места, в което можеше да открие месо, което имаше вкус на месо. Точно преди осем месеца Дарина забеляза, че открива и нещо съвсем друго – погледа на месаря.

Той беше по-млад от нея с около 20 години, слаб, преждевременно оплешивял и с лице, белязано от незнайна болест. Малките му сръчни ръце често подреждаха стоката в хладилните витрини, издавайки че този човек иска да живее в подредено и сигурно пространство. Но очите му… очите му вещаеха страст. Всеки поглед, който си разменяха, тежеше на гърдите й със силата на греха – онзи, който никога не сме извършвали, но който дреме затворен в душите ни и ни трябва само един поглед, за да го отключи.

Понякога Дарина си позволяваше да ходи в месарницата по два пъти седмично. Това често водеше до сънища, които променяха цялата логична траектория на дните й. Често пъти се озоваваше вкъщи, без да знае какво реално е купила – сякаш целият обективен свят изчезваше и оставаше само обещанието в очите на месаря. Обещанието и ръцете му върху суровите късове месо – в сънищата си Дарина беше оголена и кървяща като къс сурово месо в тези ръце.

„Всяка жена има нужда да се почувства поне за малко мръсница“ си каза Дарина, когато влезе в местния магазин за козметика и поиска женска самобръсначка. Тази мисъл бе в главата й и когато шашна продавачката в кварталния магазин за бельо с желанието си да си купи прашки.

Беше готова. Щеше да го заговори. Само една дума и щеше да я има.

Вървеше към месарницата с празна глава, усещаше как всички мисли са се изпарили и са останали само спомените от сънищата – безплътни, но силни, те движеха краката й към съдбоносното място.

Погледът-ключ я посрещна този път още от вратата. Очите на месаря я гледаха с обещание от черно-бял некролог.

Изпепелен

Беше добре подготвен за срещата, отдели цял ден да се готви, а сутринта отново прехвърли наум всички ключови моменти в представянето си. Облече една от ризите, с които се чувстваше секси и почти безгрижно се отправи към офиса.

Срещата вървеше гладко. След обичайните формалности започна неговата презентация. Той набираше скорост и уверено разгръщаше презентационните си умения, докато не забеляза нейния поглед. С един от изпълнителните директори беше дошла разгулна секретарка – уж прилежно облечена на вид, но с хищен поглед и повдигнати вежди-питанки, които сякаш задаваха вечния въпрос „Ще го вдигнеш ли?“.

Секретарката разсеяно водеше записки и не изпускаше от поглед чатала му. В началото си помисли, че дюкянът му е разкопчан и с виртуозна сръчност използва едно свое обръщане към бялата дъска, на която маркираше фазите на инвестиционния план, за да провери как е ситуацията – всичко беше под контрол. Това му донесе известно облекчение и той продължи, опитвайки, се да възвърне самообладание.

До края на презентацията извратеният „мониторинг“ продължи и той осъзна, че последните няколко минути от представянето си е карал на автопилот, опитвайки се да анализира необяснимото чувство на топлина и горене, което се бе появило в слабините му, напълно различно от пулсираща ерекция или пък от дълго излагане на слънце.

Последва работен обяд, на който законът на кармичната предопределеност постанови мястото й да е до неговото. Безсилно се опитваше да кръстосва крака, в опит да се предпази, използвайки бедрото си за щит. Горенето продължаваше. Обядът премина в измъчени опити да запази благоприлична вежливост и разум в разговорите.

След като изпрати гостите, се извини, че има неотложен личен ангажимент и побърза да се прибере вкъщи – всичко, за което можеше да мисли, бе че иска дълъг леден душ. В колата изпи около 2 л вода, докато задръстването садистично забавяше щастливия край на напрегнатия ден.

Най-сетне вкъщи, захвърли ключовете и започна да се съблича трескаво като страстен любовник в американски филм. Метна ризата на разхвърляното си бюро и продължи пътя си изритвайки чорапите си по пътя към банята. Телефонът му звънна, точно когато разкопчаваше колана на панталоните си. Беше някакъв досаден клиент, който така й не получи отговор. Езикът просто отказа да му служи, когато видя пепелта и обгорелите парченца, останали от изисканото му бельо в интелектуален резедав цвят…

Тестостерон в матриархата

Юли, Харков, дискотека в покрайнините на града с помпозно име и архитектура. Сервитьорите носят нелепи униформи на моряци, а морето е на часове път. Поглеждам си часовника – 22:30. Очаквам да сме едни от първите посетители. Но не… На дансинга вече се раздават около 30-40 девойки. Погледът ми губи фокус сред толкова гола плът. В един момент се замислям, че с консервативното си облекло от дънки и топ бия на очи и може би ще е добре по някое време да сваля поне едната от дрехите.

Даша е на 18, тя току що е завършила училище. Вече й е позволено да пуши – държи цигарата смешно с детските си пръстчета. Само те и погледът и са все още детски – иначе Дашинка е тържество на плътта, обречена да покорява само най-заклетите цицомани, които не биха се уплашили от всичко останало. Мамаша, или майката на Даша, е на +20 години, тя е секси парче, но има онзи тревожен поглед на системно незадоволяваните жени. Омъжена е втори път за интелектуалец, който обича да чете Ерофеев в мъжка компания и да твърди, че за всеки представител на силния пол е по-яко е да се изпикае, отколкото да се изпразни. Мамаша се оглежда и вижда свое бивше гадже, журналист, с който е ходила около 2 години, преди да се обрече на засушаване, очите й за момент светват. С нас е и Раиса, приятелка на Даша – нещо средно между лолитка и лисичка – вирнала е носле и се поклаща, въртейки очи във всички посоки.

Както навсякъде в Украйна, първоначалното впечатление е, че мъже няма. Не, там са, но е нужно да се вгледаш внимателно. Свили са се по маси, замезват и пият, смучейки неизменните цигари. Някои дори са по-смели – станали са прави и гледат парализирани кълчещите се амазонки на дансинга.

Около Раиса се завърта русо сладурче с бели панталони и риза в ослепително изгладен вид, който подсказва, че го възпитава властна майка-перфекционист, която сигурно е подбрала и бельото му за тази вечер. Русият застава до Раиса и се опитва да я имитира, докато танцува в обречен на провал опит да привлече вниманието й. Раиса вирва още по-високо носа си, в крайчетата на устните й се опитва да избие самодоволна усмивка. Младежът стои още няколко минути, пробва да се представи, но плахите му напъни го отвеждат обратно до масата му.

DJ-ят пуска бавна песен и отнякъде изскача грозноват дангалак, който извлича Раиса на дансинга и изкарва с нея две парчета, после я пуска но е успял да вземе телефона й. Раиса продължава да вири нос и да се поклаща, но нещо в погледа й казва, че мисията й е изпълнена.

Даша пали поредна цигара – днес отново майка й се котира по-добре от нея, няколко младежа са я наобиколили на дансинга и я следят с влажни погледи от разстояние

Отивам до тоалетната. В коридора виждам русия – облегнал се е на стената и гледа телефона си. Приближавам се и го целувам. Устните му поддават като свлачище. Ще трябва да си потърся жена за тази вечер…

Окови

Защо този човек въобще беше станал преподавател – този въпрос се стрелкаше из главата й, докато седеше и се опитваше да слуша поредното упражнение, водено от Драго, мъж на средна възраст с отживели мустаци, заплашителна интонация и резки жестове. Цялото му същество говореше за това, че има проблеми с общуването и гнева.

Да кажеш, че беше женомразец нямаше да е точно, защото този типаж по принцип не беше човеколюбив и именно това бе в контраст с алтруистичното му влизане в ролята на асистент в държавен вуз срещу жълти стотинки. Разбира се, Драго имаше и друга професия, която упражняваше през деня, затова упражненията с него се състояха основно привечер.

Малката стая беше изпълнена с неколцина неосъзнати мазохисти, които идваха, за да им се накарат без повод и под формата на преподаване. Но тя имаше различна мотивация – беше отличничка и предметът наистина я вълнуваше. Това, с което не можеше да се справи, обаче, беше да се концентрира върху това, което Драго казва, без чувствителната й душа да страда от досега с разбалансираната му емоционалност.

Една вечер чудото се случи – докато за пореден път плъзгаше поглед по нелепите бенки по лицето и ръцете му, които сякаш чертаеха пътя към неоткрити ерогенни зони, тя изведнъж го видя гол, гол и безпомощен и с белезници, които го бяха заковали за радиатора. Драго продължаваше да говори, а тя първоначално изпита силен срам, а после усети задоволство и облекчение – най-сетне можеше да го слуша концентрирано.

Новата техника много й помогна на контролното – пишеше спокойно по казуса, докато Драго гледаше разсеяно и отегчено изгряващата луна, а тя гледаше заголените му задни части, без да чува заядливите му коментари колко са тъпи студентите в днешно време.

Изпитът наближаваше, но тя не се притесняваше ни най-малко. Техниката й работеше безотказно. В уреченият ден Драго не се появи. Дойде някакъв сив заместник, който обясни, че „титулярът е болен“, а после претупа всички набързо. Отличната оценка не й донесе удовлетворение, днес беше денят, в който бе решила да отключи белезниците, а това не се случи. Студентската й книжка тихо й прошушна мантра, когато вятърът от отвореният прозорец разлисти страниците й.

Някъде в Люлин на следващия ден Драго се събуди с вкус на кисело вино в устата си и претърси разхвърляното легло, за да намери мобилния си и да погледне часа. Цяла нощ в отвратителната треска на грипа беше сънувал някакви страшни тъпни – помнеше само, че беше окован и чифт женски очи следяха всяко негово действие. Стана и взе ръчния си часовник. Докато го слагаше, забеляза странни белези от охлузване върху дясната си китка. Явно беше прекалил на последната си тренировка по бокс…

Топче розова тоалетна хартия

Волфи беше сладък. Висок ръст, тяло, което се срещаше често с фитнес уреди, сини очи, нов пиърсинг на веждата и секси татуировка на бицепса. За съжаление, беше от онези мъже, чийто генетичен код упорито ги влечеше към кучки. Това разбрахме в последната вечер на едно импровизирано море по женски, в което без план и програма се включиха Волфи и Михел, с които ни запозна приятелят на една приятелка, която по случайност пък се оказа на същото място и ала-бала подробности, които не са от значение.

Та тази последна вечер Волфи срещна любимата си от миналото лято, която беше дошъл да търси в Несебър. Проглуши ни ушите с историята за неземен ангел, с който се бяха зарибили и прекарали страстна ваканция. Всички подозирахме, че освен секс не беше имало друго съществено, защото мацката не знаела чужди езици и си бяха рисували по пясъка, за да се разбират. После си писали и тя изведнъж престанала да отговаря. История стандартна като мисионерска поза.

Горкият Волфи, мил и романтичен и безумно глупав – и сега, когато пиша тези редове, в сърцето ми се събуждат майчински чувства, като през онази последна вечер, когато Фортуна реши да си направи ташак и срещна Волфи с „ангела“ в едно заведение, където тя беше сервитьорка.

Волфи обезумя, аз трябваше да превеждам. Ситуацията се скапа тотално, когато тя го отряза бързо и без обяснения. Излишно е дори да описвам ангела – висока жена с тъмна аура, перверзни устни и зъби, потъмнели от тютюн. Волфи, естествено, реши да пие от мъка. С алкохола взе да попрекалява и една от моите подопечни – аз винаги си вменявам ролята на отговорник за групата и човекът, който контролира. Та трябваше да внасям ред и да давам морал и опора на останалите – нещо, което безумно ме изтощи и продължи почти до изгрев.

На следващата сутрин хазяйката даде зор да освобождаваме рано стаята, стягахме багажи и после спахме при Волфи и Михел, докато стане време за рейса към Бургас. Жега, недоспиване, прашен автобус – клюмах на рамото на сестра ми, която грижливо придържаше главата ми, за да не пада и някакъв гларус остроумно изкоментира: „Много тежка тази глава бе..“

Влакът най-сетне,купе, душата ми някак се поуспокои и настрои за връщане към нормалния живот, докато не влязоха те. Двойка, която не успявам да залича от спомените си. И двамата отдавна бяха надхвърлили 40-те, но се държаха като пресни гаджета. Не мога да определя откъде идваше усещането за нечистоплътност – дали от тена, дългите неподдържани нокти, мърлявите дрехи или пък ужасяващото състояние на кожата на краката им – напластена на петите като многолистно тесто, върху който някой небрежно е посипал въглищен прах. Жената беше с плажна рокля без сутиен, която даваше да се разбере, че гърдите й отдавна гледаха надолу от прекомерна употреба.

След като регистрира, че нейният тъпкач ще прекара 7-8 часа в компанията на три готини и два пъти по-млади от нея жени, нашата кака се амбицира и не свали ръцете си от своя запален любовник. Докато беше светло, разглеждаха снимки от морето и тя коментираше той каква „муцка“ е направил на тази снимка, колко бил готин на оная… С настъпването на мрака стана по-смела и започна да мушка ръцете си из джобовете на късите му панталони с неустановен цвят и порядъчно количество петна. Нашият човек показа завидни еректилни способности – колкото и да бях скапана, трудно можех да откъсна поглед от гледката. В един момент заслужилата и калена ветеранка свали и страничния си цип на роклята, за да му даде по-добър достъп…

„Дааа, тези явно се плющяха здраво и бяха доволни от живота. А ти, мила моя, продължавай да интелектуализираш и драматизираш поредната си раздяла с някого, когото наричаш „любов“. Това май са били последните ми мисли преди да заспя.

Сутринта ни събуди със сиви пейзажи зад мръсното стъкло – наближавахме София. Вече бяхме в коридора готови за слизане, точно до тоалетната, от която деликатна, но перзистираща смрад се смесваше с познатия ни железопътен полъх. Вратата се отвори и оттам излезе нашият човек, погледът му светеше, а в ръката си държеше топче розова тоалетна хартия.