Секретарката

Опитно и сръчно разкопчаваше дюкяна му. През спуснатите щори на директорския кабинет игриво се процеждаха пролетни лъчи. Но те не бяха виновни за внезапното дежаву – онази прекрасна ваканция на Южното Черноморие, когато за първи път усети спокойната, хладна, пихтиеста маса на медуза в ръката си. Мобилният му иззвъня с мелодията на „Нас не догонят“ – жена му беше рускиня.

Когато се върна на бюрото, си веднага отвори няколко сайта за работа – какво да се прави, трябваше да пусне няколко CV-та и да се погрижи за кариерното си развитие.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s