Сделка

Кловис се приготвяше да кърми. И този, както всеки друг, през изминалите крехки три месеца на кърмаческия й стаж, тя усети всемирната мъка в гърлото си. Усещането можеше да се сравни само с това да плачеш с часове за някое гадже, което те е зарязало в апогея на емоционалната ти зависимост.

Тази нечакана тъга в началото я объркваше. После успя да я осмисли рационално, когато нейната приятелка-библиотекарка намери научно обяснение за нея. Явлението беше описано в медицинските енциклопедии и се наричаше „дисморфичен рефлекс на потичащото мляко“ и специалисите се заиграваха с темата за резкия спад на допамина.

Кловис обаче знаеше, че това не е всичко. Спомни си болезнената среща с онази версия на майка, която се пробуди в нея на първата лекция по кърмене, която посети в седмия месец на бременността си. На сутринта след лекцията Кловис се събуди в локва коластра с ужаса на кошмара, че детето й е вече родено и тя го е забравила в чекмеджето на новия му скрин. Още тогава усети, че ще й е тежко да живее с тази майка и потрепери от опасенията, че нейната строгост ще изтика жадната за удоволствия любовница. И сега, преди поредното кърмене, любовницата я стискаше за гърлото – от нея не беше останало почти нищо освен фрустрация.

След като накърми сина си, Кловис се облече набързо, без да слуша модните опасения на любовницата – майката й шепнеше колко е хубаво времето и как детето трябва да поспи на чист въздух. Направи машинално дълга разходка в парка и когато се измори, осъзна, че е дошло време за следващото кърмене. Слънцето разгръщаше щастлива версия на пролетта и все още не й се прибираше. Реши да кърми на една пейка.

През цялото време той я наблюдаваше. Един от онези мъже без възраст и белези, облечени в маската на благопристойността. Когато дойде при нея, Кловис вече знаеше за какво ще я помоли. Той не говореше езика й, но погледът му беше достатъчен да й внуши желанието си да засуче. Иначе обясняваше с жестове и прости думи, че може да си плати.

Тази нощ Кловис не спа, но за това не бе виновен синът й. На следващия ден утрото отново обеща пролет и Кловис не можеше да не излезе на обичайната си разходка с количката. На връщане от парка в джоба на шлифера й любовницата си играеше със 100 евро.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s